Мери Лики - Mary Leakey' 100th Birthday Google Doodle

Мери Лики - Mary Leakey' 100th Birthday Google Doodlе

След откритията на Дарт и Брум следващите няколко години съвременната наука признава за авторитетно мнението единствено на родения в Кения английски археолог и еволюционист Луис Лики.
Зинжантропът на Лики
След признаването на Австралопитека следващото важно откритие е направено именно от Луис Лики и неговата втора съпруга – Мери. На 17 юли 1959 г. тя се натъкнала на разтрошения череп на млад мъжки хоминид. Това станало на находището FKL, където се проучвал пласт I на дефилето Олдувай. Когато сглобили черепа, Луис и Мери Лики застанали пред създание, което имало сагитален (стреловиден) гребен – костен ръб, който минавал по дължината на черепа. В това отношение то много приличало на Австралопитекус Робустос.
Това не попречило на Лики да оповести нов вид хоминид – най-вече защото зъбите на съществото били по-големи от тези на южноафриканските робустни представители. Лики кръстил новата находка Зинжантроп. Заедно с черепа били намерени и каменни оръдия, което накарало Лики да определи Зинжантропа като първия създател на сечива и следователно като първия „истински човек”.
Лики се превърнал в суперзвезда, каквато палеоантропологията отдавна не била виждала. Националното географско дружество го почело с финансиране, публикуване на богато илюстрирани статии, телевизионни предавания и световно лекционно турне.
Въпреки огромната реклама царуването на Зинжантропа било краткотрайно. В биографията на Лики Соня Коул пише следното: ”Да приемем, че Луис е трябвало да убеди Националното географско дружество, че в лицето на Зинжантропа има много вероятен кандидат за „първия човек” – това било необходимо за осигуряване на по-нататъшната му подкрепа. И все пак едва ли е било задължително да вдига чак толкова шум. Дори и лаик не би могъл да бъде заблуден от черепа. Зинжантропът с горилоподобния гребен на черепа и с ниското си чело приличал много повече на робустните южноафрикански австралопитеци, отколкото на съвременните хора. Всъщност, да бъдем честни, той няма нищо общо с последните.”
Хомо Хабилис, или Сръчният човек
През 1960 г., близо една година след откриването на Зинжантропа, единият син на Лики – Джонатан, намерил наблизо череп на друг хоминид (кръстен ОН7). Освен череп към индивида ОН7 се отнасяли и кости от ръка. През същата година били открити и кости от стъпалото на хоминид (ОН8). В следващите години продължили да се появяват нови и нови находки, основно зъби и фрагменти от челюсти и черепи.
На отделните фосилни индивиди били давани колоритни имена: Детето на Джони, Джордж, Синди и Туиди. Някои от костите били открити в долната част на пласт II на дефилето Олдувай. Южноафриканският анатом Филип Тобайъс определил черепния обем на ОН7 на около 680 куб. сантиметра и по-голям дори и от този на най-големия череп на Австралопитек – приблизително около 600 куб. см. И все пак тази стойност била с около 100 куб. см по-малка от тази при Хомо Еректус.
Луис Лики решил, че най-накрая е намерил истинския майстор на сечивата от долните нива на Олдувай – истинският първи човек. Статусът му бил потвърден от по-големия мозък. Лики нарекъл създанието Хомо Хабилис (Сръчен човек).
След неговото откриване Зинжантропът набързо бил понижен до една малко по-робустна разновидност на Австралопитекус робустос. И двата вида се характеризират със стреловидни гребени и понастоящем не се разглеждат като човешки предшественици, а като сляп еволюционен клон, който по-късно изчезнал.
Цялата работа със стреловидния гребен усложнява малко нещата. Мъжките горили и някои мъжки шимпанзета също имат такива гребени. Женските обаче нямат. Поради това Мери Лики заключава през 1971 г., че „трябва сериозно да се прецени възможността Австралопитекус робустос и Австралопитекус африканос да представляват съответно мъжките и женските индивиди от един и същи вид.” Ако внезапно се установи, че така формулираното предположение отговаря на истината, ще се окаже, че поколения специалисти са били в огромна грешка по отношение на Австралопитеците.
Луис Лики решил, че откриването на Хомо Хабилис, същество, което било съвременно на ранните австралопитеци, но имало по-голям мозък, осигурило решаващото доказателство в полза на неговата теза, че австралопитеците не са част от човешкото родословие. Според Лики те трябвало да се разглеждат просто като страничен клон. И тъй като се смятало, че Хомо Еректус произлиза от австралопитеците, той също трябвало да се извади от еволюционната линия, довела до появата на човека.
При това положение къде отивали неандерталците? Според някои авторитети те илюстрирали именно прехода между Хомо Еректус и Хомо Сапиенс. Лики предложил друго обяснение: „Не е ли възможно те да са вариации от кръстосването на Хомо Сапиенс и Хомо Еректус?”. Някой би могъл да възрази, че подобно кръстосване би довело до неспособни да се размножават хибриди. Лики обаче изтъкнал, че при кръстосването на американски бизон и домашен добитък се получава плодовито потомство.

Дата на публикация: 6 февруари, 2013
Категория: Новини
Ключови думи: Mary Doodle Leakey