ИСТИНСКОТО ПРИЯТЕЛСТВО - Притча за приятелството то ... Приятелството винаги започва с даване

ИСТИНСКОТО ПРИЯТЕЛСТВО - Притча за това да не сме създадени от просто кал.
ПРИТЧА ЗА ИСТИНСКОТО ПРИЯТЕЛСТВО!
В далечна страна живеели двама приятели. Заедно работели, заедно си почивали, заедно преживявали трудностите, заедно се забавлявали и се радвали на успехите си. Решавали проблемите си заедно, ако направели грешен избор, заедно понасяли последствията. Никой, никога не ги видял, нито чул да се карат или да спорят. И най-важното двамата приятели не обръщали внимание на приказките по техен адрес, никога не се повлияли от хорското мнение, винаги техните лични отношения били на преден план. Имали си доверие и не вярвали на чуждите приказки.
Слуховете за тяхното уникално и неповторимо приятелство стигнали до ушите на Владетеля на страната, в която те живеели. Трябва да се каже, че Владетелят вече бил доста възрастен, а с годините загубил и вярата в истинското приятелство. Наредил да доведат при него двамата неразделни приятели.
- Вие, наистина ли сте верни приятели или съм разбрал погрешно? – попитал без заобикалки Владетелят. Ако информацията ми е невярна ще накажа доносниците и това е всичко.
- Не, наказвайте никого, Владетелю, информацията Ви е вярна. Ние сме добри приятели. Радваме се на истинско приятелство. Никой и нищо не е успяло да ни раздели.
- Готови ли сте да го докажете! – попитал отново Владетелят.
- Ние не искаме да доказваме каквото и да било.
- Желанието ви няма никакво значение за мен. Аз искам да се уверя, че не лъжете. Може би се заблуждавате и грешите относно силата на Вашето приятелство. Но, в края на краищата ще бъда доволен да ме убедите, че истинското приятелство все пак съществува.
С тези думи Владетелят наредил да хванат приятелите и да ги затворят в студени и влажни тъмници – поотделно, всеки сам със себе си. В пълна изолация от света, и нито един слънчев лъч да не достига до лицата им. Между двамата затворника бил изключен и най-малкият контакт.
Надзирателите получили изчерпателни инструкции: „да не им се дава храна, а вода да пият от стичащата се струя по стените на затвора”.
Да оплакват съдбата на двамата нещастници могли само плъховете в чието общество щели да прекарат дните си до края на живота си, ако...
Приятелите били изправени пред следното условие: „Този, който първи се помоли за милост и пощада, ще бъде незабавно освободен, а другият ще умре от мъчителна смърт.
Страшният експеримент продължил цял месец. През цялото време всички хора само за това говорели, народът се възползвал от ситуацията и намерил повод за клюкарстване. Всички потривали ръце в очакване на драматичната развръзка. Очаквали да видят финала: Комедия или Трагедия ще бъде?
Никой от двамата приятели не поискал милост и снизхождение. Дните минавали, те си стоели безмълвни в затвора. Най-накрая и двамата били извадени изтощени до краен предел, почти безжизнени. Дълго време при тях идвали най-добрите лекари от цялото кралство, които да възстановят силите и здравето им.
Накрая, когато те дошли на себе си, възвърнали доброто си физическо и психическо състояние и можели да говорят, Владетелят отново ги извикал при себе си.
- Герои – възкликнал той, веднага след като двамата бивши затворници престъпили прага на величествените покои. Аз искам да ви благодаря, затова че ми дадохте урок и да ви се извиня за създаденото неудобство. Но, от сега нататък ще знам със сигурност, че истинското приятелство съществува.
- Вие не можете да знаете това – казал единият от приятелите, спокойно гледайки в очите Владетеля.
- Защо да не мога? – попитал той – изненадан от отговора - има много свидетели на вашата упоритост, непоколебима воля и вяра в другия. В края на краищата, никой от вас не се поколеба, а търпеше наказанието без вина, никой от вас не предаде другия, а беше достатъчна една единствена дума, за да бъде прекратено мъчението ви.
- Грешите – отвърнал отново същият приятел – ние останахме верни само на принципите си, споделяме едни и същи възгледи за живота и ги отстояваме. А, иначе всеки един от нас щеше да предаде другия още първия ден. Суровата действителност е в това, че в името на собствените си принципи и приоритети, а не заради приятелството, човек е способен и е в състояние да издържи подобни изтезания.
- Наистина ли? – попитал още по - изненадан Владетелят – все пак вие твърдите, че сте приятели, в какво се крие истинското приятелство?
- Ние сме приятели. Дори вашите тъмни зандани и високи стени не могат да разрушат мислите, вярата, принципите и любовта в сърцата ни.
„На кой нещата не му вървят добре? На този, който няма приятели”, казва учителят Петър Дънов и с това обръща много специално място на приятелството, в своето учение. Според мистикът приятелите са необходимост, дори задача, която всеки от нас трябва да изпълни по пътя си към духовното израстване. Да имаш приятели не е въпрос на егоистична нужда. То е важно условие, за да развиваш своите личностни качества. Добрият приятел е човек, който ни учи да живеем не само заради себе си, но и заради другите. В този смисъл той отключва нашата безкористна любов. Ето какво още казва учителят за приятелството и неговата роля в живота ни. Онзи, който е твой приятел, трябва да желае да израстваш, да напредваш в развитието си, а не просто да те направи щастлив. Приятелството осигурява щастието. Затова направи всичко възможно да придобиеш един приятел, който да те обича, да е готов при всички моменти на живота ти да устоява. Това е задача на всеки човек: да бъде приятел и да има приятел. Ако започва приятелство с някого, човек трябва да е готов да му даде нещо от себе си. Приятелството винаги започва с даване. Ако искате да се сприятелите с някого, търсете човек, който да обича първо Бога, после себе си. Щом обича Бога, той може да обича и своя ближен. Приятел е само онзи, който е готов да се жертва за вашето израстване. Когато си нещастен, не влизай в дома на приятеля си. Дай най-хубавото от себе си, за да запазиш приятелството си с даден човек. Приятелското чувство спада към божествените преживявания, то е най-висше. Истинският приятел никога не може да направи нещо, което да не е за твое добро. Изгубите ли приятелството на човека, когото обичате, вие губите светлината и радостта си. Какво ще правите без светлина и радост? Истински приятел е онзи, който може, да ви помага в най-трудните моменти на живота. Ценете приятеля си по доброто, което прави за вас. Един добър приятел струва повече, отколкото богатството на целия свят. Само онзи, който е отворил душата и сърцето си за вас, може да ви бъде приятел. Истински приятел е онзи, в присъствието на когото сълзите пресъхват, скърбите, страданията, смущенията изчезват. Със ситно сито приятелство не се прави. При хората ще отивате с едри сита и широки сърца.

Дата на публикация: 28 март, 2022
Субтитри от: Sibylla
Категория: Хора и блогове
Ключови думи: не от За ДА Просто това сме кал приятелство Създадени Притча истинското