🆕 ▶️ Посетете ☀️ 👸 Дряново ♛★¸.•_ ⭐♛♛♛ ⚠️⚠️⚠️ Не трий ♛♛♛ Габровска област

🆕 ▶️ Посетете ☀️ 👸 Дряново ♛★¸.•_ ⭐♛♛♛ ⚠️⚠️⚠️ Не трий ♛♛♛ Габровска област - (изписване до 1945 година: Дрѣново) е град, разположен в подножието на Стара планина, в Централна Северна България. Намира се в Габровска област, на кръстопътя между Северна и Южна България. В близост до градовете Велико Търново, Трявна, Габрово и Севлиево. Градът е административен център на община Дряново. Дряново се намира на границата между Великотърновска и Габровска област. Разположен е сред красивите и заоблени хълмове на Централен Предбалкан. На територията на общината е продължението на Микренските височини – скалистото варовито плато на Стражата, прорязано от причудливите проломи на реките Янтра и Дряновска река. Надморската височина варира от 180 до 640 m. Най-високото място тук е Балабана – над 620 m н.в.
Градът се намира на магистралното шосе Русе – Велико Търново – Габрово – Шипка – Стара Загора. Гара е на основната жп артерия, свързваща Северна и Южна България – Русе – Горна Оряховица – Дъбово – Подкова.
Географските координати на Дряново са: 42°58' северна ширина и 25°28' източна дължина.
Градът е разположен на 21 km от Габрово, на 24 km от Велико Търново, на 16 km от възрожденския и резбарски център Трявна, на 34 km от Севлиево и на 31 km от Горна Оряховица. Дряновската община заема площ от 272 km² и е част от Габровска област. В землището на град Дряново се намира и село Гърня, което няма собствено землище.
Климатът в Дряновския район е умереноконтинентален. Зимата е снежна, но не много студена, а лятото – прохладно. Вятърът е рядък гостенин, защото целият район е скътан всред планински вериги, които го предпазват от силни течения.
Население
Към 30.12.2019 г. населението на община Дряново е 8396 души (9685 души през 2011 г.). От тях 3999 са мъже и 4394 са жени. В гр. Дряново живеят 6455 души (7377 души, през 2011 г.), или 76,8% от населението на общината. В селата живеят 1941 души, или 23,3% от населението на общината. Най-голям относителен дял във възрастовата структура на населението заемат лицата на възраст между 70 и 74 години – 853 души и лицата между 65 и 69 години – 728 души. Децата и младежите до 19 години са 1247 души (1423 души през 2011 г.), а младите хора от 20 до 29 години – 598 души (884 души през 2011 г.).
Динамиката на населението в община Дряново през последните години показва, макар и с малко, трайна тенденция на намаление. През последните 5 години се наблюдава постепенно, но постоянно намаляване на населението, като спадът спрямо 2006 г. е с 1174 души, а намалението през 2011 спрямо 2010 г. е с 630 души.
Относителният дял на жените в населението е по-голям от този на мъжете, като тази тенденция се запазва в градовете и селата. Към 2011 г. жените в община Дряново са с 415 повече от мъжете.
Броят на младите хора и на хората в трудоспособна възраст в община Дряново през последните години намалява. Въпреки това структурата на населението по възрастови групи е по-благоприятна от средните стойности на показателя за страната и близка до тази на област Габрово и на Северен Централен район.
За периода 2006 – 2010 г. се очертава постепенно намаление на броя и дела на лицата в трудоспособна възраст в общината от 6752 на 6372 души. Лицата в трудоспособна възраст през 2010 г. съставляват 62% от населението на общината. Тенденцията е възрастовата структура на населението да продължи да се влошава, като броят на хората в надтрудоспособна възраст да нарасне за сметка на тези в трудоспособна възраст.
Dryanovo church kf.jpg

Изводът е, че населението на община Дряново бележи трайна, но все още слаба тенденция на застаряване. Икономически активните лица все още заемат значителен дял във възрастовата структура на населението – 3206 души.
Естественият прираст на населението на община Дряново е отрицателен, като бележи тенденция на увеличение с около 26% за изследвания период. Броят на живородените деца намалява през 2010 спрямо 2006 г. с 14 и спада до 73.
Механичният прираст в община Дряново варира в различните години, като нараства до 43 души през 2009 г., а за 2010 г. е -19.
Общият извод е, че от естествен и механичен прираст населението в общината от 2006 г. до 2010 г. е намаляло с 544 души.
Историята говори, че в района около Дряново са открити едни от най-старите следи на живот на Балканския полуостров – в пещерата „Бачо Киро“, епохата на палеолита.
Първото споменаване на името Дряново в исторически документ е от 1430 г., където фигурира като Диранав (Диранава). Според османските данъчни регистри от втората половина на XV век градът е бил вакъф (освободена от данъци, наследствена земя) на видния военачалник, с ранг на съвладетел на европейските области на империята и мюлков господар, Касъм паша. По това време селището брояло 38 български къщи с 500 жители.
По тези места обаче е имало селище още през XI-XII век.
История
В района на Дряново са открити най-старите следи от живот на Балканския полуостров – в пещерата Бачо Киро край Дряновския манастир, разположен по долината на река Андъка, са открити свидетелства за човешко присъствие от епохата на палеолита. Намерени са и многобройни останки от древни селища, крепости, колони с надписи и украшения от времето на траките и римляните (крепостите „Боруна“ и „Дискодуратере“ Архив на оригинала от 2013-05-11 в Wayback Machine.). Пещерата е на няколко нива с дължина около 3 km.

Предисторията на Дряново по-определено може да се търси през тракийско и римско време. Рядкост са селищата в България, които са заобиколени от толкова много крепости и заселища. Останките от такива крепости недалеч от Дряново, отпреди 2000 години, са красноречив свидетел за миналото на този край.
Една от тези крепости около днешния град е „Дискодуратере“ Архив на оригинала от 2013-05-11 в Wayback Machine.. Тя е построена от римляните между сегашното село Гостилица и Дряново, през 176 – 180 г. Тази крепост, построена на границата на римските провинции Тракия и Мизия, била основана по времето на император Марк Аврелий (161 – 180 г. сл. Хр.) от гражданите на Аугуста Траяна (Стара Загора) и от обикновена крайпътна станция, се превърнала в едно в главните тържища в Долнодунавските провинции. През средата на ІІІ век Дискодуратере е разрушена от готите. По-късно е възстановена и достига своя разцвет в V и VI век. След това животът прекъсва и се възобновява по времето на Второто българско царство, като средновековна и удобна станция за пренощуване в близост до столицата Търново.
Но преди римляните, траките харесвали тукашните места. Те също строили своите крепости и селища около днешно Дряново. На платото „Орлово гнездо“, което е на 3 – 4 km югозападно от града, личат останките на старинна крепост. Местността е естествено укрепена от три страни с отвесни скали, а четвъртата страна е била оградена с висока каменна стена.

Тук се е намирало голямо здание, вероятно дворецът на болярин или на царе от фамилията Асеневци. Крепостта е служила като главен опорен пункт против нашествията на варварски племена отвъд Дунава. Използвана е от траките, а след тях и от римляните и византийците, после от славяните и прабългарите. Тук през 1190 г. е разгромена и многобройната войска на византийския император Исаак II Ангел. Той дълго време напразно обсаждал главната крепост.
Лафчиевата къща
По време на османското владичество Дряново успява да запази българския дух, а Дряновския манастир е след големите пазители на българските вяра, писменост, традиции, култура като цяло. Населението се ползва с някои данъчни облекчения, защото от години жителите му са дервентджии(пазители на прохода). Това обаче не правело живота им много по-лек, защото са били постоянно тормозени от многото местни чорбаджии, от които са се оплаквали дори на султана с изпратени лично до него писма.
През 1778 г. в центъра на Дряново е построена часовниковата кула. Това се наложило заради развитието на занаятите и нуждата да се знае точният час. По това време наличието на часовникова кула било белег за развито селище, а дряновската е една от първите в България. Два пъти е разрушавана – веднъж от османците и веднъж от комунистическата власт. Упоритите дряновци обаче не допуснали да загубят един от символите на града си и през 1984 г. я възстановили в днешния ѝ вид, който е много близък до оригинала, а часовниковият механизъм е от оригиналната кула.

През Възраждането Дряново дава много ярки личности, които се борят с гърчеенето, с неминуемо разпространяващата се култура на османските поробители, със забравата на българското. Задължително трябва да се спомене името на Максим Райкович, който дава голям отпор на гръцките фанариоти в Търновско, а целият си живот посвещава на съхраняване на българската култура и духовност, учителствайки и дарявайки пари за няколко български училища. Част от завещанието си той отрежда за построяване на училище в родното му Дряново, което да обедини трите съществуващи в града училища – във всяка махала по едно. Редно е да се отбележи, че и в трите винаги се е преподавало на български език, не е имало никакво гръцко влияние, което е било много разпространено по това време на други места.
В този период много изявени стават дряновските строители, много от тях стават майстори и работят в най-различни части на империята, а дори и отвъд нейните граници. Това дава основания в днешно време да се говори за Дряновска строителна школа, чийто най-известен представител безспорно е Никола Фичев (Колю Фичето).

Дряновци участват активно в Априлското въстание през 1876 г. В продължение на девет дни в Дряновския манастир се води тежка битка на четниците на Бачо Киро и поп Харитон с многобройния турски аскер – най-продължителната и една от най-епичните битки по време на въстанието. Освобождението на Дряново настъпва на 12 юли 1877 г. (нов стил).
След освобождението на територията на общината възникват няколко големи фабрики: тютюневата фабрика на братя Шишкови (през 1896 г. се нарежда на 1-во място по производство и печалба сред десетте тютюневи фабри

Дата на публикация: 18 август, 2021
Категория: Пътуване и събития
Ключови думи: не Дряново област Габровска Трий посетете 💓️ ☀️ ▶️ ♛♛♛ ⚠️⚠️⚠️ ♛★¸.•_ ⭐♛♛♛

Показване на още

Коментарите под този видео клип са забранени.