музика: Милена Славова
текст: Елена Биларева
Ти помниш ли когато бе дете?
Cветът ухаеше на обич и канела.
И искаше по-бързо да растеш,
а мислите ти бяха чисто бели.
И възрастният беше великан,
а детската градина бе досадна.
Дали си спомняш онзи пеликан,
в съня ти който хищно те нападна?
Висок ти беше всеки парапет,
широки – всичките пространства.
Мечтите ти летяха все пред теб,
чаровни в своето непостоянство.
А днес се крият свити насред страх –
пробити хвърчила, неоцветени.
Намирам те там някъде под тях –
броиш минутите. И нямаш време...
Цигарен дим обгръщащ всички тях,
пътеката за някъде изтрива.
И ти си друг, и аз не те познах...
Как искам да ти подаря хвърчило!
Кога пораснахме?
Земята все по-бързо се върти.
Мечта по вятъра живота ти ще оцвети.
Кога пространството се сви и прилепи...
Чертаеш пътища, но спри за миг си почини,
Земята все по-бързо се върти,
поспри за миг и малко почини,
за миг поспри и малко почини (2)
Дата на публикация: 7 март, 2021
Категория:
Музика
Ключови думи:
Milena
Kite
Славова
Slavova
Милена
хвърчило
Харесайте ни във Facebook