Иконостасът /The iconostasis - България / Bulgaria (1969)

По мотиви от романа “Железният светилник” на Димитър Талев

Изкуството на самотен резбар, в изграждането на нов иконостас, отново разделя вярващите.

Средата на ХIХ век, град Преспа. В малкото градче пристига резбарят Рафе Клинче, койтосе уговаря с първенците да направи иконостаса в новата църква. Настаняват го в дома на Глаушеви. Дъщеря им Катерина се влюбва в Рафе. Двамата се срещат тайно, а когато майка й Султана прогонва резбаря от къщата, момичето го посещава в църквата, където той работи и живее. Иконостасът напредва бавно. Братът на Катерина - Лазар настоява художника да побърза, защото първенците недоволстват. Рафе го изненадва с вест, че иска да се ожени за Катерина, която е бременна.

Султана заставя дъщеря си да пометне. Билката, която й дава, довежда до смъртта на Катерина. Рафе е отчаян. В градчето назрява недоволство срещу духовното потисничество на гръцките владици и резбарят се присъединява към бунта на младите. Конфликтът настъпва, когато български свещеник изпълнява литургията на Великден, а гръцкият е изгонен от храма. Арестувани са попът, Лазар и Рафе.

След мъчения и унижения, те са освободени. Иконостастът е завършен и Клинче го показва на градските първенци. На него Рафе е изобразил сцени от народния бит. Реакциите са различни: младите го харесват, старите обвиняват майстора в ерес. Рафе Клинче напуска града самотен и неразбран и отново тръгва на път – сам със своето изкуство и мъка.

"Съвместният игрален дебют на двама вече утвърдени творци – Тодор Динов в анимацията и Христо Христов в театралната режисура – е силен и ярък. И двамата са свързани с изобразителното изкуство и това определя пластическата изразителност на филма. От литературната основа са изведени на преден план проблемите за творческата свобода на художника.

Пластът на национално-освободителните веяния присъства като естествен фон. Емилия Радева успява да представи цялата сложност и драматизъм на образа на майката. Добре е подбран непрофесионалният изпълнител за ролята на Рафе Клинче – художникът Димитър Ташев". /Александър Янакиев/

режисьори: Христо Христов и Тодор Динов

в ролите:

Димитър Ташев - Рафе Клинче
Емилия Радева - Султана Глаушева
Виолета Гиндева - Катерина Глаушева
Добринка Станкова - Божанка
Николай Узунов - Лазар (Лазе) Глаушев
Ани Спасова - Ния
Стоян Гъдев - Стоян Глаушев
Наум Шопов - Таке
Борис Арабов - чорбаджи Аврам
Добромир Манев - Андреа
Георги Георгиев - гръцкият свещеник
Кунка Баева - Банковица

в останалите роли:

з.а. Димитър Панов, з.а. Николай Дойчев, Стефан Пейчев, Милена Атанасова, Стефан Мавродиев, Руси Чанев, Адриана Палюшева, Найчо Петров, Вера Делчева, Християн Русинов, Александър Благоев, Антон Горчев, Петя Савова, А. Матева и К. Бозов

технически екип:

режисьори: з.а. Христо Христов и з.а. Тодор Динов

сценаристи: з.а. Христо Христов и з.а. Тодор Динов

оператор: Атанас Тасев

художник: Христо Стефанов

музика: Милчо Левиев

звук: Георги Кръстев

редактор: Владимир Каракашев

архитект: Рандьо Рандев

костюми: Мария Сотирова
асистент-режисьори: Боян Морозов, Георги Банчев, Гани Стайков и Надежда Паскалева

асистент-оператори: Георги Ночев и Атанас Димитров

Комбинирани снимки:

Оператор: Атанас Тасев

фотограф: Милка Русинова

осветление: Иван Иванов

монтаж: Христина Вазова и Богдана Атанасова

грим: Лиляна Михайлова

реквизит: Георги Апостолов

гардероб: Цветана Матеева

организатор: Петър Димитров

директор: Дончо Тодоров

времетраене: 90 мин.

държава: България

премиера: 31.01.1969 год.

Дата на публикация: 24 януари, 2020
Категория: Друго

Показване на още